Slide Имаш притеснения? Slide Чувстваш се объркан? Slide Търсиш разбиране? Slide Искаш да попиташ? Slide Не си сам! Slide Ние сме винаги тук - до теб! Slide Потърси ни в нужда! Slide Можеш да споделиш всичко с нас! Slide Ние ще те чуем! Slide Ще те подкрепим! Slide Безплатно и анонимно Slide По всяко време на денонощието Бърза връзка със 112 Пространство за споделяне и подкрепа за деца и всички възрастни, загрижени за тях. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата - безплатно и анонимно за цялата страна. 116 111 h1 slider@x2 Национална телефонна линия за деца 116 111
Кои сме ние

Държавна агенция за
закрила на детето

Националната телефонна линия за деца 116 111 се управлява и администрира от Държавната агенция за закрила на детето. Агенцията е единственият специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол за осъществяване на държавната политика по дейности за закрила на детето в Република България.

От самото си създаване, линията  е предназначена за подкрепа на всички деца и семействата им. Операторите, които отговарят на обажданията, са обучени психолози, които 24 часа, 7 дни в седмицата, анонимно и напълно безплатно са готови да  изслушат, подкрепят, консултират и насочват обаждащите се по всички въпроси, които ги вълнуват. При данни за риск за дете,  незабавно се сезират органите за закрила на детето, в чийто обхват се намира то за проучване и предприемане на мерки и действия за защита, като Агенцията проследява предприетите мерки до отпадане на риска за детето.

От месец юни 2021 г. Националната телефонна линия за деца 116 111 е част от Глобалната мрежа за помощ на деца Child Helpline International, която обхваща 167 телефонни линии за деца в 140 държави.

Истински истории, споделени анонимно

Случай:

Аз съм момиче на 13 години. Това, което се случи в семейството ми и което ме разтърси, ме накара да се свържа с Националната телефонна линия за деца 116 111. Родителите ми се разделиха наскоро и в момента са в процес на развод. Преди два дни проведоха разговор с мен за случващото се в отношенията им и искаха аз да реша, с кой от двамата искам да живея. Почувствах се разстроена, объркана и притеснена от ситуацията. Аз си обичам и двамата родители и съм еднакво привързана и към двамата. Всеки от родителите ми е еднакво значим за мен и се грижи адекватно за мен, което прави избора ми изключително труден. А аз изобщо не искам да избирам между единия и другия! Объркана съм. Тревожа се и от това, как решението ми ще повлияе на чувствата и отношението към тях. Като момиче, вероятно ще избера мама, но какви ще бъдат отношенията ми с баща ми? Страхувам се, че той ще се отчужди от мен и ще загубя любовта му. Сега ми е ужасно трудно! Изпитвам и гняв към родителите си за ситуацията, в която ме поставят. Чувствам се безпомощна да се справя сама и затова Ви потърсих. Нали на линията 116 111 може да ми помогнете и да ми дадете някакъв съвет?

След разговора с консултанта на 116 111 момичето е насърчено да проведе откровен разговор с родителите си, в който да сподели всички свои страхове, желания, мисли и чувства, които изпитва. Обсъдени са различни бъдещи ситуации на взаимоотношения с родителите си, които ще донесе промяната и възможни реакции. Разговорът приключва тогава, когато момичето се чувства по-спокойно. То усеща приятното чувство, че говори с много близък и топъл човек, който го разбира и на когото може да се довери. Консултантите насърчават детето да позвъни отново при нужда.

Случай:
Аз съм момче на 12 год. Обадих се на Националната телефонна линия за деца 116 111, защото не знаех какво да правя. Фирмата, в която работи баща ми направи филиал в малко градче на 300 км от столицата. За мой голям ужас, татко трябваше да бъде преместен там като мениджър. Родителите ми спокойно и усмихнато ми представиха новината, като бяха много щастливи, че фирмата беше наела къща с голям двор за нашето семейство. Казаха ми, че е за кратко – само две години и в края на седми клас ще се върнем обратно. Според тях било по-сигурно и безопасно предвид пандемията да живеем в къща. Попитах ги има ли зала за волейбол и ще мога ли да продължа уроците си по китара. Баща ми каза че всичко ще бъде наред. Явно всичко е било подготвено, защото няколко дни след това заминахме с родителите ми. Прекарахме уикенда в голямата къща. Чувствах се много самотен и тъжен, интернетът не беше добър, баща ми почти цялото време беше на новата си работа. И в понеделник майка ми ме заведе в училището. Учителката ме представи на класа. Струва ми се , че всички ме гледаха някак си странно и не добре. В междучасието подадох ръка да се запозная с няколко момчета и момичета. Повечето си казваха имената, тръгваха и се събираха на някакви групички. Следващите дни ми се струва, че ме избягваха. Едвам издържах седмицата и в петък казах на родителите си, че искам да се върна у дома и да живея с баба и дядо. Баща ми каза, че има изненада за мен и ще ме заведе утре на тренировка по волейбол в близкия по-голям град. Това беше най-хубавата ми събота. И в неделя отново се почувствах много тъжен и самотен – баща ми беше на работа, майка ми се правеше на градинарка, смених града си, училището си, нямам приятели, не знам как да прекарам свободното си време освен в тъпата къща. Чувствам се неразбран от родителите си и не знам как ще отида утре на училище.

Консултанта проведе разговор с детето по причините за чувството на тъга и гняв. Установи се, че една от причините е загубата на средата. Детето беше успокоено, че всяка промяна е процес, изискващ време, търпение и формиране на положителни нагласи и очаквания. Решението на родителите му за преместването е дискутирано в светлината на необходимо и осигуряващо по-пълноценно функциониране на семейството, което в дългосрочен план е в негов интерес. Същото е подпомогнато в идентифицирането на позитивите, които промяната внася в живота му, включително по-спокойната, здравословна и близка до природата среда за живот, възможностите за формиране на нови приятелства и интереси и развитието на личности качества като устойчивост на характера и адаптивност към промени. По отношение на изпитваните в училищна среда проблеми, чрез консултиране е повишено разбирането на момчето за приспособяването като двустранен процес, като същото е насочено към опити за сближаване със своите съученици чрез демонстриране на добронамереност, уважение и желание за контакт, търсене на общи интереси като спорт, музика и участие в съвместни извънкласни занимания. Споделянето с родителите и тяхната готовност за съдействие също е изведено като ценно при изграждането на позитивни отношения с връстници. Детето е информирано и относно други възможности за подкрепа в общността, като е договорено да се свърже отново с НТЛД при нужда.

Случай:

Аз съм момиче на 15 и причината поради която реших да се обадя на Националната телефонна линия за деца 116 111 е чувствата на вина, срам и отвращение, възникнали в мен вследствие преяждане.  Преди около 7 месеца, имах желание ми да отслабна. Започнах да спазвам строга диета, която ми сподели моя приятелка.  В началото беше пълно гладуване и понеже започна често да ми прилошава, след два дни започнах да приемам  оскъдна по количество и енергийна стойност храна – малко извара, парченце шоколад или плод. Много скоро имах значителен резултат и комплиментите, които получих ми дадоха ясен знак че трябва да си създам нова визия. Така се фокусирах върху калориите си. Започнах съзнателно да избягвам събития и срещи с приятели на места, където се сервира храна, дори сладолед.  Разредих срещите си, избягвах вечерите с родителите си. Страхувах се от критиките им, че отказвам да се храня. Не помня как мина повече от месец по този начин. Записах се на спорт, който ми беше оправдание, че трябва да съм във форма. От интензивните тренировки обаче, започна да ми прилошава и да ми се вие свят. Една вечер не издържах и прибирайки се вкъщи усетих миризма на мое любимо ястие. Майка ми беше ми споменала, че отиват с татко на рожден ден и у нас нямаше никой. Отворих печката и се нахвърлих върху храната. След като изядох всичко, отворих хладилника, ядох сирене, сандвич с масло и половин буркан сладко. Тогава усетих ужасното чувство на вина, срам и отвращение от себе си. Провалих се. Помислих си, че трябва да повърна за да се отърва от всичко. Разплаках се. Крещях, че няма да докосна храна  минимум месец. И тогава си спомних за цветното банерче на Националната телефонна линия за деца 116 111, което беше залепено на входа на училището ни.

След проведения разговор с консултанта, момичето сподели причината, поради която е предприела драстичната диета – ниска самооценка, която е основана на конфликт между общоприетия идеал за външен вид на съученичките и  нейното предишно реално състояние. Спомни си за ситуация , при която връщайки се от ваканция при баба си и дядо си, получава забележка от баща си, че е „напълняла“. Макар и казано с усмивка и доброжелателно, това остава дълбок отпечатък в съзнанието на момичето и свързано със сегашната ситуация формира негативното и възприятие за собственото и тяло. Честите скандали между нейните родители засилват чувството и за вина и нарушават чувството и за сигурност, цялост и предвидимост в живота. Това кара момичето да мисли, че ако не може да управлява съдбата си, може да контролира теглото си. Когато волята я предава, тя изпада в емоционален разпад. Момичето е консултирано относно рисковете за здравето от продължителното лишаване на организма й от важни за растежа и развитието й хранителни вещества, както и опасността от развитие на хранително разстройство. Информирана е относно симптоматиката, включително прикриването и отричането на проблема, фазите и процесът на протичане на психичното заболяване и трудностите при лечението му. Акцент е поставен върху необходимостта от консултация с диетолог за назначаване на подходящ хранителен режим, както и от психологическа подкрепа по посока преработка на минали травми, подобряване на самочувствието и възстановяване на емоционалното и психологическо здраве. Консултанта убеди момичето, че е необходимо да се фокусира върху положителните си черти и умения, които я правят уникална, да се научи в ролята на страничен наблюдател да анализира спомените от миналото, които я карат  да се чувства зле, и какви мотиви и желания са стояли зад миналите и избори и действия. Консултанта на Националната телефонна линия за деца 116 111  и момичето се договориха, че то може винаги да  свърже отново с Линията при необходимост.

Какво мислиш за разговора с консултанта?

Мнението ти е важно за нас!

Услугата не е активна.

Извиняваме се за причиненото неудобство, но към момента услугата е неактивна.