Slide Имаш притеснения? Slide Чувстваш се объркан? Slide Търсиш разбиране? Slide Искаш да попиташ? Slide Не си сам! Slide Ние сме винаги тук - до теб! Slide Потърси ни в нужда! Slide Можеш да споделиш всичко с нас! Slide Ние ще те чуем! Slide Ще те подкрепим! Slide Безплатно и анонимно Slide По всяко време на денонощието Бърза връзка със 112 Пространство за споделяне и подкрепа за деца и всички възрастни, загрижени за тях. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата - безплатно и анонимно за цялата страна. 116 111 h1 slider@x2 Национална телефонна линия за деца 116 111
Кои сме ние

Държавна агенция за
закрила на детето

Националната телефонна линия за деца 116 111 се управлява и администрира от Държавната агенция за закрила на детето. Агенцията е единственият специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол за осъществяване на държавната политика по дейности за закрила на детето в Република България.

От самото си създаване, линията  е предназначена за подкрепа на всички деца и семействата им. Операторите, които отговарят на обажданията, са обучени психолози, които 24 часа, 7 дни в седмицата, анонимно и напълно безплатно са готови да  изслушат, подкрепят, консултират и насочват обаждащите се по всички въпроси, които ги вълнуват. При данни за риск за дете,  незабавно се сезират органите за закрила на детето, в чийто обхват се намира то за проучване и предприемане на мерки и действия за защита, като Агенцията проследява предприетите мерки до отпадане на риска за детето.

От месец юни 2021 г. Националната телефонна линия за деца 116 111 е част от Глобалната мрежа за помощ на деца Child Helpline International, която обхваща 167 телефонни линии за деца в 140 държави.

Истински истории, споделени анонимно

Click edit button to change this text. Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.

Случай: Аз съм момиче на 13 години. Това, което се случи в семейството ми и което ме разтърси, ме накара да се свържа с Националната телефонна линия за деца 116 111. Родителите ми се разделиха наскоро и в момента са в процес на развод. Преди два дни проведоха разговор с мен за случващото се в отношенията им и искаха аз да реша, с кой от двамата искам да живея. Почувствах се разстроена, объркана и притеснена от ситуацията. Аз си обичам и двамата родители и съм еднакво привързана и към двамата. Всеки от родителите ми е еднакво значим за мен и се грижи адекватно за мен, което прави избора ми изключително труден. А аз изобщо не искам да избирам между единия и другия! Объркана съм. Тревожа се и от това, как решението ми ще повлияе на чувствата и отношението към тях. Като момиче, вероятно ще избера мама, но какви ще бъдат отношенията ми с баща ми? Страхувам се, че той ще се отчужди от мен и ще загубя любовта му. Сега ми е ужасно трудно! Изпитвам и гняв към родителите си за ситуацията, в която ме поставят. Чувствам се безпомощна да се справя сама и затова Ви потърсих. Нали на линията 116 111 може да ми помогнете и да ми дадете някакъв съвет?
Какво се случи? След разговора с консултанта на 116 111 момичето е насърчено да проведе откровен разговор с родителите си, в който да сподели всички свои страхове, желания, мисли и чувства, които изпитва. Обсъдени са различни бъдещи ситуации на взаимоотношения с родителите си, които ще донесе промяната и възможни реакции. Разговорът приключва тогава, когато момичето се чувства по-спокойно. То усеща приятното чувство, че говори с много близък и топъл човек, който го разбира и на когото може да се довери. Консултантите насърчават детето да позвъни отново при нужда. Случай: Аз съм момче на 12 год. Обадих се на Националната телефонна линия за деца 116 111, защото не знаех какво да правя. Фирмата, в която работи баща ми направи филиал в малко градче на 300 км от столицата. За мой голям ужас, татко трябваше да бъде преместен там като мениджър. Родителите ми спокойно и усмихнато ми представиха новината, като бяха много щастливи, че фирмата беше наела къща с голям двор за нашето семейство. Казаха ми, че е за кратко – само две години и в края на седми клас ще се върнем обратно. Според тях било по-сигурно и безопасно предвид пандемията да живеем в къща. Попитах ги има ли зала за волейбол и ще мога ли да продължа уроците си по китара. Баща ми каза че всичко ще бъде наред. Явно всичко е било подготвено, защото няколко дни след това заминахме с родителите ми. Прекарахме уикенда в голямата къща. Чувствах се много самотен и тъжен, интернетът не беше добър, баща ми почти цялото време беше на новата си работа. И в понеделник майка ми ме заведе в училището. Учителката ме представи на класа. Струва ми се , че всички ме гледаха някак си странно и не добре. В междучасието подадох ръка да се запозная с няколко момчета и момичета. Повечето си казваха имената, тръгваха и се събираха на някакви групички. Следващите дни ми се струва, че ме избягваха. Едвам издържах седмицата и в петък казах на родителите си, че искам да се върна у дома и да живея с баба и дядо. Баща ми каза, че има изненада за мен и ще ме заведе утре на тренировка по волейбол в близкия по-голям град. Това беше най-хубавата ми събота. И в неделя отново се почувствах много тъжен и самотен – баща ми беше на работа, майка ми се правеше на градинарка, смених града си, училището си, нямам приятели, не знам как да прекарам свободното си време освен в тъпата къща. Чувствам се неразбран от родителите си и не знам как ще отида утре на училище. Какво се случи:
Консултанта проведе разговор с детето по причините за чувството на тъга и гняв. Установи се, че една от причините е загубата на средата. Детето беше успокоено, че всяка промяна е процес, изискващ време, търпение и формиране на положителни нагласи и очаквания. Решението на родителите му за преместването е дискутирано в светлината на необходимо и осигуряващо по-пълноценно функциониране на семейството, което в дългосрочен план е в негов интерес. Същото е подпомогнато в идентифицирането на позитивите, които промяната внася в живота му, включително по-спокойната, здравословна и близка до природата среда за живот, възможностите за формиране на нови приятелства и интереси и развитието на личности качества като устойчивост на характера и адаптивност към промени. По отношение на изпитваните в училищна среда проблеми, чрез консултиране е повишено разбирането на момчето за приспособяването като двустранен процес, като същото е насочено към опити за сближаване със своите съученици чрез демонстриране на добронамереност, уважение и желание за контакт, търсене на общи интереси като спорт, музика и участие в съвместни извънкласни занимания. Споделянето с родителите и тяхната готовност за съдействие също е изведено като ценно при изграждането на позитивни отношения с връстници. Детето е информирано и относно други възможности за подкрепа в общността, като е договорено да се свърже отново с НТЛД при нужда.

Какво мислиш за разговора с консултанта?

Мнението ти е важно за нас!

Услугата не е активна.

Извиняваме се за причиненото неудобство, но към момента услугата е неактивна.