Аз съм момиче на 15 и причината поради която реших да се обадя на Националната телефонна линия за деца 116 111 е чувствата на вина, срам и отвращение, възникнали в мен вследствие преяждане.  Преди около 7 месеца, имах желание ми да отслабна. Започнах да спазвам строга диета, която ми сподели моя приятелка.  В началото беше пълно гладуване и понеже започна често да ми прилошава, след два дни започнах да приемам  оскъдна по количество и енергийна стойност храна – малко извара, парченце шоколад или плод. Много скоро имах значителен резултат и комплиментите, които получих ми дадоха ясен знак че трябва да си създам нова визия. Така се фокусирах върху калориите си. Започнах съзнателно да избягвам събития и срещи с приятели на места, където се сервира храна, дори сладолед.  Разредих срещите си, избягвах вечерите с родителите си. Страхувах се от критиките им, че отказвам да се храня. Не помня как мина повече от месец по този начин. Записах се на спорт, който ми беше оправдание, че трябва да съм във форма. От интензивните тренировки обаче, започна да ми прилошава и да ми се вие свят. Една вечер не издържах и прибирайки се вкъщи усетих миризма на мое любимо ястие. Майка ми беше ми споменала, че отиват с татко на рожден ден и у нас нямаше никой. Отворих печката и се нахвърлих върху храната. След като изядох всичко, отворих хладилника, ядох сирене, сандвич с масло и половин буркан сладко. Тогава усетих ужасното чувство на вина, срам и отвращение от себе си. Провалих се. Помислих си, че трябва да повърна за да се отърва от всичко. Разплаках се. Крещях, че няма да докосна храна  минимум месец. И тогава си спомних за цветното банерче на Националната телефонна линия за деца 116 111, което беше залепено на входа на училището ни.

След проведения разговор с консултанта, момичето сподели причината, поради която е предприела драстичната диета – ниска самооценка, която е основана на конфликт между общоприетия идеал за външен вид на съученичките и  нейното предишно реално състояние. Спомни си за ситуация , при която връщайки се от ваканция при баба си и дядо си, получава забележка от баща си, че е „напълняла“. Макар и казано с усмивка и доброжелателно, това остава дълбок отпечатък в съзнанието на момичето и свързано със сегашната ситуация формира негативното и възприятие за собственото и тяло. Честите скандали между нейните родители засилват чувството и за вина и нарушават чувството и за сигурност, цялост и предвидимост в живота. Това кара момичето да мисли, че ако не може да управлява съдбата си, може да контролира теглото си. Когато волята я предава, тя изпада в емоционален разпад. Момичето е консултирано относно рисковете за здравето от продължителното лишаване на организма й от важни за растежа и развитието й хранителни вещества, както и опасността от развитие на хранително разстройство. Информирана е относно симптоматиката, включително прикриването и отричането на проблема, фазите и процесът на протичане на психичното заболяване и трудностите при лечението му. Акцент е поставен върху необходимостта от консултация с диетолог за назначаване на подходящ хранителен режим, както и от психологическа подкрепа по посока преработка на минали травми, подобряване на самочувствието и възстановяване на емоционалното и психологическо здраве. Консултанта убеди момичето, че е необходимо да се фокусира върху положителните си черти и умения, които я правят уникална, да се научи в ролята на страничен наблюдател да анализира спомените от миналото, които я карат  да се чувства зле, и какви мотиви и желания са стояли зад миналите и избори и действия. Консултанта на Националната телефонна линия за деца 116 111  и момичето се договориха, че то може винаги да  свърже отново с Линията при необходимост.