Училището е неразделна част от живота на всеки. Освен, че прекарваме дванадесет години в интензивно учене и усвояване на нови умения, това е и мястото, където срещаме приятели за цял живот, сблъскваме се с първите любовни трепети и разочарования, посрещаме предизвикателствата и промените на порастването, учим се да се справяме с конфликтни ситуации и откриваме света около нас. Именно в това се крие магията на училището!
В първи клас все още сме плахи от непознатото, от голямата сграда и дългите коридори.
Втори – трети клас вече сме по-смели. Познаваме повечето деца и учители, а и вече не сме най-малките.
Четвърти, пети, шести клас. Вече знаем как стоят нещата тук. Знаем коя лелка в стола дава допълнително десерт и при кой учител не бива да се преписва. Натрупали сме години опит, но има още толкова нови и непознати неща за откриване. Случва се да се спречкаме с някой съученик или да забъркаме някоя друга каша.
Седми – осми клас. Като че ли отново сме в първи клас, но този път по-самостоятелни. В новото училище, нещата и хората са различни, но някак си познати. И тук има дълги коридори, цветя в учителската стая, строги и ведри учители, много деца – и по-големи, и по-малки, и по-смели, и по-плахи. Понякога е трудно да намериш новото си място.
Девети – десети клас. Самото учене вече не е толкова интересно. Има други, по-важни неща, като първото влюбване или скарването с най-добрия приятел. Как да се подготвяш за матури, когато мислите са заети от вълнения и притеснения, с които досега не си се сблъскал?
Единайсет – дванайсет.. Оглеждаме се и дългият коридор не е толкова дълъг, както ни се струваше в първи клас. Чиновете са се смалили наполовина. Сбогуваме се, но сме щастливи. Тъжни сме, но и нетърпеливи да потеглим по пътя, който сме избрали.
Толкова бързо мина, а толкова много неща ни се случиха в това училище! Има случки, които ще помним завинаги и ще разказваме при всяка удобна възможност. А има и неща, които ще ни се иска да забравим, да не са се случвали, да не сме ги виждали…
Ако все още не си извървял своят училищен път и се случват неща, които те карат да се чувстваш притеснен, объркан, неразбран, обиден, наранен, отхвърлен, важно е да знаеш, че винаги можеш да се обърнеш към училищният психолог.
Можеш да се свържеш и с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА, като набереш 116 111. Ние ще изслушаме всичките ти тревоги и заедно с теб, ще потърсим решение. НЕ СИ САМ!
Раницата ти е пълна с тежки учебници. Не знаеш кой е техния автор, но само като прочетеш първия урок ти става ясно, че ще трябва сериозно да се потрудиш през годината, за да разбереш и запомниш всички тези сложни думи, нанизани в дълги като примки изречения и непонятни формули, които вярваш, че никога няма да ти потрябват в живота. Дори когато учителят ги обяснява, трябва много да внимаваш, за да схванеш нещо.
Ето, че със съученика от първия чин си разменяте бележки в клас и струва ми се, не чу половината от урока. Вчера пък предпочете игрите пред писането на домашни и вече имаш забележка. Не си подготвен и за днес – нищо. За да не получиш двойка ще избягаш от час, пък после ще наваксаш…
И така, неусетно, бележникът ти се пълни с ниски оценки, а новите уроци стават съвсем неразбираеми. От ден на ден ти е все по-непосилно да настигнеш съучениците си. Страхуваш се какво ще кажат родителите ти като разберат, или вече знаят и си наказан да не излизаш до края на седмицата.
Ученето е системен процес, който изисква упоритост и полагане на редовни усилия. Подобно на електронните игри, учебният материал се представя последователно, в нарастващи по сложност нива. Всеки урок затвърждава знанията от предишния и ти дава нова информация, която трябва да усвоиш, за да можеш да разбереш следващия. Няма как да минеш в следващо ниво, ако не си проиграл предишните, а и да беше възможност вероятността да се справиш е почти никаква.
За да си успешен в училище, е важно да го посещаваш редовно, да си съсредоточен по време на час и да отделяш необходимото време за подготовка в къщи. Да, някои предмети са ти по-интересни и ти те удават с по-малко усилия, а други хич не харесваш. Но всеки от тях ти носи знания, които дори да не осъзнаваш сега те превръщат в ерудирана личност, която се изразява добре и умее да разговаря на различни теми. След време това ще са качества, за които ще бъдеш ценен и самият ти ще търсиш компетентни хора за свое обкръжение.
Не избягвай предметите, които са ти трудни, а потърси подкрепа за тях. Колкото и материал да си изпуснал или неразбрал, не е непоправимо – само не отлагай! Помоли свой съученик да ти помогне, сподели с преподавателя по предмета, който те затруднява, проучи и други възможности, които предоставя училището в което учиш или някой образователен център в района, поискай помощ от родителите и ако семейния бюджет го позволява, вземи допълнителни уроци.
Ако нищо от изброеното не помага, свържи се с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111 и заедно ще потърсим други решения. НЕ СИ САМ!
Взаимоотношениятани с учителите често влияят на това, с каква нагласа и очаквания посещаваме часовете им и как възприемаме материала, който ни преподават. Някои учители успяват да ни грабнат от първата среща – те са ведри, търпеливи, разказват урока по интересен начин, почти не дават домашни и ни пускат в междучасие 10 минути преди края на часа. Други са по-строги и взискателни и при тях няма шест-пет – изпитват без предупреждение, задават въпроси от материала, който сме взели през първия срок, мъмрят ни като сме си забравили учебника и пишат забележки, когато говорим в час. Независимо от това какъв подход на преподаване имат учителите ти, всеки от тях има за цел да ти предаде знания, които са полезни за развитието ти като личност и за бъдещата ти реализация като професионалист. Затова е важно да ги уважаваш и да се съобразяваш с изискванията, които поставят. Идването на време в училище, спазването на дисциплина по време на час и предаване на домашните в срок са най-сигурния начин да покажеш, че цениш труда им и да помогнеш за спокойното и ползотворно протичане на часовете. В някоя ситуация е възможно да почувстваш, че даден учител не е справедлив към теб – написал ти е незаслужено ниска оценка или те е изгонил от час за нещо, което не си направил. Възможно е да си мислиш, че те е нарочил и постъпва така само защото не те харесва. Ядосан си, защото те е злепоставил пред целия клас или защото вашите сега ще ти се карат – заради него! Преди да започнеш да кроиш планове как да му го върнеш се успокой и помисли за причините, довели до ситуацията. Бъди честен пред себе си – дали не си провокирал с нещо това отношение, дали наистина беше добре подготвен за теста и дали беше уместно да се смееш по време на час. При всички случаи, не действай прибързано и агресивно. Потърси възможност да поговориш с учителя си спокойно, кажи му как се чувстваш и изслушай неговата позиция. Можеш да потърсиш помощ и от своите родители или училищния психолог.
Ние от НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА също сме насреща да те подкрепим. Свържи се с нас, като набереш 116 111 – анонимно и безплатно! НЕ СИ САМ!
Училището е пълно с много деца. Често ни се струва, че те са еднакви, защото са в един клас, на една възраст, от един жилищен район, но всъщност всяко едно е различно и уникално. Понякога, когато на едно място дълго време прекарват заедно много разнообразни личности, се случва да възникнат конфликти.
Конфликтът сам по себе си не е проблем, защото ни дава възможност да се научим да отстояваме своите разбирания за света, ценностите ни и като цяло нещата, които намираме за важни и значими. Чрез една конфликтна ситуация можем да научим много за себе си, за другите, за това как да общуваме с разбиране към различията ни.
Понякога различното от нас и непознатото ни изглежда неразбираемо и това може да предизвика противоречиви емоции в нас. Друг път може самите ние да попаднем в позицията на различния, който е неразбран.
Важно е да знаем, че каквото и да се случва винаги има начин ситуацията да се подобри. Понякога ни се струва, че конфликта няма решение, но това не е защото не можем да се справим, а защото още не сме открили правилната формула. В подобни моменти, винаги можем да се обърнем към значим възрастен (родител, учител, училищен психолог, или друг важен за нас възрастен), от който да потърсим съвет как да подобрим отношенията си с околните.
Разбира се, в случай, че искаш да поговориш с някой за това – анонимно не се колебай да се свържеш с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА, като набереш 116 111. НЕ СИ САМ!
Изборът на професия е едно от нещата, които ангажират мислите ни още от детската градина. Това е важно решение, което често е свързано с допълнителни житейски избори, които определят нашето дългосрочно житейско развитие. Понякога този избор е лесен, защото сме избрали да продължим семейната традиция в дадена професионална област. Друг път се лутаме между многото ни интереси и ни се струва, че никога няма да можем да изберем само едно.
Училищните години са времето, в което да експериментираме и да търсим нашите силни полета на себеизразяване и скрити таланти. Използвай тези години да посещаваш различни кръжоци, обучения, семинари, работилници, доброволчески акции, допълнителни уроци, или да инвестираш в развитието на конкретно умение. Така, следвайки собствените си потребности, интереси и възможности, постепенно ще изградиш своята дългосрочна цел, мястото, до което искаш да стигнеш.
Не забравяй, че не е страшно да грешиш. Възможно е нещо, което си вярвал, че е твое призвание в ранен етап на обучение, след години да ти се стори смешно и ненужно. Това е естествен момент в порастването, защото с годините трупаме опит, откриваме нови неща, преоткриваме добре забравени, опознаваме себе си, променяме се, развиваме се и е нормално на различни етапи в живота ни да имаме различни приоритети.
Знай, че винаги можеш да се обърнеш за съвет към своите родители и учители, както може да потърсиш насоки за кариерно ориентиране от училищният психолог.
Можеш да се консултираш и с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА, като набереш 116 111. Очакваме те! НЕ СИ САМ!
Училищният психолог има задачата да подпомага учениците във времето, в което се намират в училищната среда. Той има собствен кабинет и е на разположение да изслуша насаме всяко едно дете, което се нуждае от подкрепа независимо от неговата възраст, пол, и проблем, който иска да сподели. И не просто слуша – търси начин, заедно с детето как да преодолеят трудностите, които то среща. Ако проблемът изисква въвличане на други учители, родители, специалисти или деца, то психологът следи това да се случи по най-добрия за детето начин, така че неговата безопасност, спокойствие и самочувствие да не бъдат накърнени. Училищният психолог може да помага и в случаите, когато проблемът не идва от училището. Достатъчно е само да му се довериш.
Все пак, ако някаква причина те спира да се обърнеш към него, винаги можеш да се свържеш с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА на телефон 116 111 – анонимно. Ние ще те изслушаме и подкрепим – НЕ СИ САМ!