Може би ви е направило впечатление, че когато нещо около вас се случва, то веднага намира отражение и вътре във вас, като емоционален израз на тялото.
Когато нещо внезапно ни стресне, веднага усещаме в тялото си чувства на страх, тревога, и усещаме как мускулите ни се стягат, за да се подготвят за съответна реакция. Или пък ставате свидетел на нещо много тъжно, което потъмнява мислите ви в следващите няколко часа и чувствате тежест в гърдите си и свит стомах.
Това е защото човекът е сложен организъм, който непрестанно си взаимодейства със света, който го заобикаля. Емоциите са естественият израз на тялото, което показва как определена ситуация или случка ни въздейства. Чрез тях ние разбираме дали това, с което се сблъскваме, ни носи сигурност или ни заплашва. На база нашите емоции, ние изграждаме мислите си в различни посоки, създаваме разбиранията си за света, които определят и нашите действия. От своя страна, действията ни също рефлектират на това, как се чувстваме и какви мисли се пораждат в нас.
Базовите емоции са: радост, страх, гняв, тъга, отвращение, любов, изненада и презрение.
Не съществува правилен начин как да се чувстваш в дадена ситуация, защото всеки човек е уникален и начина, по който реагира на нея е строго индивидуален.
Всички чувства са важни, независимо дали са позитивни или негативни.
Ако се научим да разпознаваме реакциите на тялото ни според емоциите, които изпитваме, ще имаме възможността да се научим да не действаме прибързано, да разбираме по-добре себе си и околните и да намираме обяснения защо хората или ние самите се държим по конкретен начин.
Не можеш да избираш емоциите си, но можеш да се научиш как да ги изразяваш по начин, който е полезен за теб и приемлив за околните.
В случай, че нещо по някакъв начин предизвиква силни емоции в теб и ти е трудно да разбереш, изразиш или контролираш чувствата си, потърси анонимен съвет от професионалист.
Свържи се с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Самонараняване
Забелязвал ли си, че някои малки деца скубят косата си, драскат се с нокти или блъскат главата си в стената, в отговор на допусната грешка или несправяне с дадена ситуация? Може би ти е правило впечатление, че под дългите ръкави на твой съученик прозират рани. Не е изключено самият ти да имаш склонност да се самонараняваш…
Самонараняването е форма на агресия, насочена към самия себе си. Докато в детска възраст не изглежда така опасно, през тийнейджърските години се наблюдава в по-сериозни форми – нарези по тялото, горене на кожата и др.
Сигурно се питаш защо може някой да си причинява това и то съвсем съзнателно и доброволно. За околните това поведение е напълно непонятно и може би плашещо. Веднага изникват предположения, че човекът, който се самонаранява, страда от психично заболяване, търси внимание или се опитва да манипулира другите с това.
Всъщност, автоагресията е нездравословен начин за изразяване, контрол и временно облекчаване на болезнени чувства, мисли и спомени. Съпроводено е с моментни преживявания на спокойствие и снемане на напрежението и е последвано от чувства на вина и срам. Обикновено се извършва насаме, тайно от останалите и ескалира във времето, като може да достигне до фатално ниво. Това е така, защото след всеки път самонараняващият се изпитва потребност да изпита една степен по-силна болка, за да облекчи емоционалното си страдание.
Затова, ако забележите доказателства, че твой приятел или съученик се самонаранява или ти самият си в позицията на самонараняващият се – потърси помощ, не се колебай! Можеш да споделиш с училищния психолог, личния си лекар, социален работник или някой възрастен, на който имаш доверие.
Можеш да се свържеш и с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111. Не отлагай! Ние ще те изслушаме и подкрепим. НЕ СИ САМ!
Суицидни мисли
Понякога в живота ни се случват неща, които ни карат да се чувстваме отчаяни и безпомощни. Ситуации, които ни се струват нерешими. Събития, които ни карат да губим надежда и понякога – желание за живот. В тези моменти, идеята за самоубийствоможе да се прокрадне в мислите ни и дори да ги завладее. Тези мисли обаче показват, че живота ни трябва да се промени, а не да свърши.
Първото и най-важно нещо, което трябва да осъзнаеш е, че самоубийството е трайно решение на временен проблем. Отлагането му във времето може да помогне. Например, кажи си, че ще изчакаш до довечера, а вечерта отложи решението си за следващата сутрин. Ако ти е твърде трудно, отлагай го час за час.
Междувременно, не се фокусирай върху проблема. Наложи си да не мислиш поне временно за него – вземи си топъл душ, пусни си някое забавно предаване, направи си чай, хапни плод, излез да потичаш или се заеми в някое друго упражнение. Ангажирай вниманието си с нещо, което е разтоварващо, освежаващо и приятно за теб.
Не прибягвай към употреба на алкохол или други вещества . Това не само няма да реши проблема ти, а даже ще задълбочи страданието ти.
Ако вече имаш план как точно да сложиш край на живота си, то не пристъпвай към набавяне на необходимите средства . Ако пък вече ги имаш налични, ги отстрани от дома си или понеги премести далече от себе си, на място, което изисква допълнителни усилия, за да ги вземеш.
Да, животът не винаги е лесен, но си повтаряй, че нещата обикновено се влошават, преди да се подобрят и всяко затруднение е преодолимо.
Помисли как един опит да посегнеш на живота си, би се отразил върху тези, които те обичат и ги е грижа за теб – твоите приятели, родители, баба и дядо и дори домашния ти любимец .
Замисли се и за нещата, които са значими в живота ти и тези, които те карат да се чувстваш добре – направи им списък или ги нарисувай!
Опитай се да измислиш нещо, с което можеш да си от полза на другите и го направи. Помисли и за нещата, които би искал И ВСЕ ОЩЕ МОЖЕШ да постигнеш в бъдеще – да посетиш екзотична държава, да започнеш да тренираш тенис или да станеш архитект.
И най-важното! Ако се чувстваш в задънена улица и единственият изход, който виждаш от нея е смъртта, НЕЗАБАВНО ПОТЪРСИ ПОМОЩ! Довери се на някой – приятел, учител, родител, психолог. Бъди напълно откровен! АКО СЪСТОЯНИЕТО ТИ Е КРИТИЧНО, НЕ ОТЛАГАЙ – СВЪРЖИ СЕ С ПОЛИЦИЯТА КАТО НАБЕРЕШ 112.
Не се колебай да се свържеш и с НАЦИОНАЛНАТА ТЕЛЕФОННА ЛИНИЯ ЗА ДЕЦА като набереш 116 111 по което и да е време на денонощието. Ние ще те изслушаме и заедно ще потърсим решение на проблема ти. НЕ СИ САМ!
ИМАШ НУЖДА ОТ ПОМОЩ. НЕ СИ САМ! 116 111