Детето и гневът

Гневните избухвания (тантруми), при които детето започва да пищи, да хвърля предмети, да се хвърля на земята с писъци са част от развитието и появата им е почти неизбежна. Обикновено се появяват за пръв път, когато детето е на година и половина – до две. Тогава то прави първите си опити да бъде независимо и желанието му да изследва средата и да прави неща само може да провокира тревогата на възрастния за неговата безопасност и възрастния да каже ‘не’. Целта на гневния пристъп е да бъде преодоляна родителската съпротива. Когато детето е толкова малко убеждението или обяснението не може да подейства – децата възприемат света все още през призмата на своите усещания и желания, не рационално.

Между 3 и 4 години гневните пристъпи започват да намаляват – и по честота, и по интензивност, тъй като детето вече активно използва езика, за да постигне целите си (като помоли, например), освен това разбира все повече и много повече неща могат да му бъдат обяснени. Някои деца обаче на тази възраст вече са разбрали, че гневният пристъп с крясъци, хвърляне на пода и прочее са добър начин родителят да бъде накаран да отстъпи – или да направи желаното.

След четвъртата година гневните пристъпи отшумяват обикновено – децата вече имат добре развити моторни и езикови способности и могат да постигнат повечето си цели, без да се налага да разчитат изцяло на възрастния, могат и да изразяват някои свои чувства и да търсят решение на трудните ситуации. Тантруми са все още възможни при сблъсък с непреодолими на пръв поглед ситуации – труден материал за учене в началните класове, неуспех да се впише в социалната реда и да печели популярност сред връстниците.  

Ако тантрумите продължават и с възрастта стават по-сериозни, вместо да намаляват, и детето се държи сякаш може да нарани себе си или другите при тези пристъпи, потърсете специализирана помощ. Много неща могат да са в основата на това, всяко дете е различно в преживяванията и реакциите си, ето защо са важни професионалната оценка и индивидуалния подход.